Земният живот в Християнството се приема като приготовление към възкръсването и вечния живот, в който ще пребъдат душата и тялото, на което след възкресението му предстои да стане нетленно.

Затова смъртта е сън за тялото или успение на църковно-християнски език. Починалият човек се разбира като в успение, тоест заспал. Тялото заспива и се успокоява, а душата се отравя към Бога. Оттук идва думата „покойник“ – човек, който е в покой след трудния земен живот. Тялото и душата на човека ще възкръснат, затова трябва да им се осигури достойно погребение.

Православни традиции и обичаи при погребение

Отношението към тялото на покойника се изразява чрез православно-християнските традиции при погребение и поменуване. Как се провежда православно погребение, на който ден се провеждат православните погребения и какви са православните традиции при погребален обред?

Правила при православно погребение: Правилата при православното погребение са спазването на каноничните етапи на православния обред. Задължително трябва да се използват обредни предмети за православно погребение, предписани от канона.

Умиване, обличане, полагане в ковчега, кръст, покров, икона, погребални молитви за покойника, погребална лития, опело, погребение, поменуване (помен).

Етапи на православния погребален обред

Умиване на покойника: Умиването е обред за пречистване. Тялото на починалия се представя пред Господа чисто и непорочно.

Обличане: Покойникът се облича с чисти дрехи, слага му се кръст, покрива се с бял покров, поръсва се със светена вода, полага се в ковчега, който се поставя с главата към иконите (с краката на изток).

Полагане в ковчега: Очите на покойника се затварят, устата също, ръцете с поставена в тях икона или кръст се полагат на кръст.

Погребално бдение: Преди да се изнесе тялото на починалия, се четат погребални молитви за покойника – панахиди. Трябва да се започне след полагането на облеченото тяло на масата, след това в църквата. Преди изнасянето на тялото се чете погребална лития.

Опело в храм: Опелото се извършва в реда и в съответствие с каноните на Българската православна църква и приключва с погребална лития – погребално шествие. Ако някой няма възможност да се прости лично с покойника, изпраща венец от цветя в дома, в храма или на гробищата.

Погребение: При спускането на ковчега в земята свещеникът чете трисагие, след това посипва със земя покрова на починалия, след което ковчегът се затваря с капака. Ако няма свещеник на погребението, обредът се извършва в църквата, а съпровождащите ковчега посипват тялото със земя, преди да се затвори ковчегът.

След като се затвори ковчегът и се спусне в гроба, свещеникът го посипва с масло, посипва го с пепел и зърна пшеница, след това със земя. Прощаващите се с покойника посипват гроба с шепа пръст. Предаването на тялото в земята символизира надеждата за възкресение – тялото ще порасне като зърно, хвърлено в пръстта.

Надгробен кръст при православно погребение: В горната част на гроба – от страната на главата (западната страна на гроба) се поставя кръст, на кръста е смъртта на победилия и призоваващия всички живи да вървят по Неговия път.

Срок за погребение: Третият ден след смъртта.

Помени: Това е обред за възпоменание на човека и добрите му дела, а също и моления за опрощаване на душата му. Помените се провеждат три пъти: в деня на погребението – на третия ден след смъртта, на деветият (деветина) и на 40-тия ден.

Помен в деня на погребението: Организира се веднага след погребението за възпоменание за Христовото Възкресение на третия ден след разпъването му. През първите два дни след кончината душата на починалия е на земята и води разговори със себе си, роднините и близките си.

На трапезата на помека се канят всички, които са съпровождали покойния до гробищата, а също и хората, които не са успели да отидат. Преди да започне поменът, роднина на покойния застава пред иконите с горяща свещ и чете 17-тата катизма на Псалтир, след което всички започват да четат молитвата „Отче наш“. Пристъпвайки към трапезата, всички се кръстят. В хода на поменуването се говори за покойника.

Ястия на масата за помен: Първото блюдо е жито, стафиди и мед. Зърната на житото са символ на възкресението (тялото на покойния прораства като зърно). Житото се освещава в храма на панахидата. Това блюдо се яде от всеки участник в ритуала. Освен жито се яде и пита, пие се вода с мед, кисел. През постите трапезата за помена е постна, през другото време  скромна.

Деветини: Този помен се отправя в чест на ангелите, които молят Господ да помилва починалия. На деветия ден след опрощението на душата, починалият се явява пред Господ да му се преклони, затова обредът и молитвите на деветия ден помагат на душата да премине през това изпитание достойно. На деветините се отслужва панахида, а на трапезата се канят близките на починалия. След втория помен от 9-тия до 40-тия ден душата на покойника попада в ада и осъзнава извършените от нея грехове.

Четиридесет дни след погребението: Този помен се провежда в чест на възнесението Господне на 40-тия ден след възкресението. На този ден се решава участта на покойния, когото Господ съди по земните му дела и духовните му постижения, след което му дава място по заслугите му в очакването на Страшния Съд.

Покойният се поменува в този ден, за да го представи душата му пред Господ и да получи обетовано блаженство на небесата. Целта на 40-те дни е да се опростят греховете на починалия. След този помен покойникът се поменува на рождени дни, при смърт и на имени дни.

Как да организираме православно погребение в България?

Траурна агенция Акропол Пловдив е насреща за Вас в такъв труден момент, в който мъката е голяма, а организационните въпроси по погребението на Ваш близък трябва да бъдат решени. Ние подхождаме с професионализъм, разбиране и съчувствие към близките на покойниците, ще поемем ангажимента да организираме достойно погребение спрямо Вашите вярвания и искания, ще се съобразим с възгледите Ви и ще отговорим на Вашите въпроси. Нашата погребална агенция е със седалище в град Пловдив, но обслужва погребения не само в региона, а и на територията на цялата страна и сме на Ваше разположение денонощно!

The post Ритуали при източно-православни погребения first appeared on Траурна Агенция "Акропол" гр. Пловдив.

Кремиране – как кремират хората?

Важно е да разберете, че кремацията е само първият етап от погребението. В зависимост от желанието на починалия и роднините му, след кремиране урната с праха се поставя в специална ниша или в гроб или се постъпва по друг начин (например прахът се разпръсва).

При кремация, както и при погребването в земята, настъпва процес на преминаване от органични тъкани към неорганични химични съединения, от които се състои почвата. Кремацията е същото това погребение, защото тялото отива в земята. Разликата е само една: минерализацията на тялото и включването му в състава на почвата отнема много години, а кремирането на човек намалява това време значително.

Много хора все по-често предпочитат кремацията пред обичайния начин за погребение. Причините са много, основните са: липсата на места в гробищните паркове, невъзможност за ползване на наследствен гроб поради неизтекъл санитарен срок, по-простият процес и ниската цена, освен това отпада и необходимостта от скъпо благоустрояване и поддръжка на гробно място.

Как са кремирали хората в миналото? История на кремацията.

Историята на кремацията се корени още в дълбока древност. Хората отдавна са разбрали, че прахът е безопасен за здравето и много религии, такива като будизма и индуизма, са включили кремацията в своите ритуали. В Индия, Япония, Индонезия и много други страни, както са кремирали хората в миналото – на клада, под открито небе – така правят и днес.

Заедно с най-древния вид погребения – полагането на трупа – кремацията се е практикувала още в палеолита, а в епохата на бронза и в железния век жителите на древните цивилизации са започнали да кремират навсякъде. Изгарянето е станал доминиращ ритуал за погребение в Антична Гърция, откъдето традицията преминала в Древен Рим, където са измислили да съхраняват праха в специално предназначени за това места – колумбариуми, където можели да се почетат паметта на предците си.

Пещите за горене на телата на хората започнали да се използва в Европа в края на 18-ти век във връзка с растежа на градовете и недостига на места в гробищните паркове. Постепенно кремацията започнала да се разпространява в сраните от Европа, в САЩ и в други страни.

Как се кремира човек в крематориум днес?

Хората се кремират в крематориуми. На територията на България доскоро имаше само един крематориум, но в момента вече те са три – в София, Пловдив и Варна, нашата траурна агенция Акропол извършва организация както на обичайни погребения, така и на кремация.

Крематориумите са сложни инженерни съоръжения, предназначени за 100-процентово изгаряне на починалия заедно с ковчега при свръхвисока температура. Те се състоят от минимум две горивни камери, които генерират температура 900-1100 градуса, осигуряваща цялостно изгаряне на тялото и превръщането му в пепел. Кремацията отнема около час и половина, а след нея от човека остават около 2 килограма прах.

Ковчегът с тялото се доставя в крематориума, като преди това се извършва церемония за прощаването на близкия с покойника. След приключване на ритуала ковчегът се транспортира в крематориума за кремация.

Представяйки си как се кремират хора в крематориумите, ние, особено в по-млада възраст, си мислим, че тялото се изгаря непосредствено след като се простим с покойника, но това невинаги е така. Не всеки крематориум разполага с такава технология.

След кремацията прахът се поставя в метална капсула и се запечатва или в избрана от близките урна. Най-често роднините искат да получат праха в урна. Има най-различни погребални урни и родините и близките на починалия могат да си изберат. Акропол – Траурна Агенция – гр. Пловдив предлага разнообразие от урни, от които можете да изберете най-подходящата според Вашите виждания. След като изберете урна, тя се предоставя на служителите в крематориума, които поставят праха на покойника в избраната урна.

Урната се предава на роднина на покойника, след което настъпва последният етап на погребението.

След кремацията урната с праха се изпраща от крематориума в траурната агенция, където се съхранява докато родините да я поискат. Срокът за съхранението на урната не е ограничен във времето. Ако прахът не бъде потърсен, урната се погребва в общо гробище към крематориума или на територията на общината.

Как протича самата кремация?

Тук е мястото да отбележим, че кремирането на покойници се извършва индивидуално (поединично). Най-разпространена е кремационната пещ от две камери. В първата се изгаря ковчегът с тялото, а във втората се доизгарят на 100 процента неизгорелите органичните газове и съединения. Важен елемент от оборудването на крематориума е уредът, в който тленните останки се смилат до прахообразно състояние, като преди това от тях, с помощта на магнит, се извличат металните предмети.

Най-често пещите в крематориумите са газови. Такива са пещите за кремация и в  крематориума, с който нашата траурна агенция работи. Газовата пещ за кремация е по-икономична, по-екологична за околната среда и в нея необходимата температура в камерата се достига по-бързо.

За да се изключи объркване на праха след изгарянето, всяко тяло се регистрира, поставя му се идентификатор, на ковчега му се поставя табелка с номер. След кремирането табелката с номера остава в останките, което позволява да се идентифицира прахът.

Какво се прави след кремация?

След кремацията, когато роднините получат урната с праха на покойника, те постъпват по някой от следните начини:

Погребват урната в гробищен парк. Може да е както в нов гроб, така и в гроб при роднини на починалия;

Урната се поставя в специално предназначена за това ниша в урнова стена (колумбариум) в гробищен парк;

С праха на починалия може да се постъпи както той е пожелал приживе, например да се разпръсне сред природата, в река или морето, а също така и да се съхранява в дома.

Законите на България не определят специални места за целта, затова мястото, което ще използвате за разпръсване на праха, си го избирате Вие (или което е избрал покойникът преди смъртта си).

Плюсовете на кремацията пред традиционното погребване на тялото на покойника в земята:

Урната може да се зарови където пожелаете, няма нужда да бързате да решавате;

Няма нужда да чакате санитарният срок след последното погребване в споделен гроб (в България този срок е 8 години).

Кремацията дава много повече възможности за избор на вариант за действие, в сравнение с обичайното погребение.

Към кого да се обърнете при желание за кремация на Ваш близък или роднина?

Можете да се свържете с нас – Погребална агенция Акропол – Пловдив – на разположение сме за Вас денонощно. Ще Ви помогнем да проведете ритуала по кремация, ще Ви съдействаме при организирането на всички стъпки по кремацията – от избора на ковчег, отдаването на почин към починалия, организиране на мероприятията в крематориума, избора на урна, а също и на място, в което да я положите, ако желаете прахът на покойника да бъде погребан в гроб или в урнова ниша.

Отношението на православната църква към кремацията

Православната църква отрича кремацията, тъй като тялото след възкръсването трябва да застане пред Господа нетленно и погребването на тялото в земята изразява според християните надеждата за възкресение. Точно затова християнската църква е приела да запази обичая да не се унищожава тялото (да не се гори), а да се заравя в земята – както се сее зърното в земята, за да оживее то и да покълне.

Кремация църквата допуска само в случаите, когато няма друг изход. Благословия за кремация трябва да се получи от свещеник, като се опишат обстоятелствата, налагащи това. Носенето на урната с праха на починалия след кремацията в църква за Опело не се благославя. Ако човекът се кремира, за него може да се поръча само задочно опело.

The post Ритуали по кремация first appeared on Траурна Агенция "Акропол" гр. Пловдив.

Католическото погребение може да се осъществи във всеки удобен ден, най-важното е на погребението да се съберат колкото се може повече роднини и близки на покойника. Поради тази причина балсамирането се приветства при католическото погребение, но гримът се забранява категорично. Човекът трябва да се яви пред Господа без грим и украшения.

Погребение в католицизма: какво трябва да знаете?

С подготовката на погребението на католик се заема траурна агенция, каквато е нашата (за Пловдив, региона и страната). Това се отнася за умиването, обличането и дори за транспортните услуги. Облеклото на починалия по традиция при католическо погребение е в черни тонове. На смъртния си одър жената католик не може да е облечена с панталон или къса рокля. При католическо погребение само момичетата се обличат в бяло.

След смъртта членовете на семейството известяват останалите роднини и близки на покойника за предстоящото погребение, съобщават за деня и часа, когато ще се проведе. Ако някой няма възможност да се прости лично с покойника, изпраща венец от цветя в дома, в храма или на гробищата.

Покойник католик може да се кремира. Единственото нещо, на което държи Църквата, е прахът на покойника да не се разпръсва, а да се положи в гроб или в специална ниша.

Важно! Разпитването за обстоятелствата около смъртта на покойника на погребението му се смята за признак на липса на добри обноски!

Обреди и ритуали при католическо погребение

При полагането на покойника в гроба не се използват никакви ритуални атрибути, което отличава католическите погребения от православните. Ръцете се поставят на кръст върху гърдите на покойника или малко по-ниско, в дланите му се поставя цвете. Допуска се да има лична вещ на покойника до него в ковчега. Покров по принцип не се използва при католическото погребение.

Прощаването с починалия се провежда в католически храм, траурна зала или в дома му и продължава само 10 минути. След това капакът на ковчега се затваря и се провежда религиозно богослужение. По традиция последната литургия се чете в Храма. Опяването продължава около 30-40 минути. На излизане най-старият от роднините благодари на дошлите за присъствието им на погребението.

В двора на църквата свещеникът чете определени пласми. След полагането на ковчега в гроба всеки от скърбящите хвърля цвете върху капака на ковчега. След това гробът се насипва с пръст.

Помен по католически

Помен в деня на погребението се прави само от най-близките на починалия хора. По принцип гостите носят храна със себе си. Поменът протича в свободна форма, без ритуални ястия или някакъв определен сценарий. Разказват се истории с покойника, смешни случки от живота му.

Поменът след католическо погребение се организира на 50-тия ден, но това не е задължително, а може по всяко време в удобен за членовете на семейството ден. По принцип срещите се организират през седмица, месец, година след смъртта. В католическия свят има една дата за възпоменание на всички починали – 2-ри ноември, точно след празника на Вси Светии. В този ден се ходи на гробища, чистят се гробовете.

Важно: Забранява се да се приема храна на гробища.

Организиране на католическо погребение

Траурна агенция Акропол – Пловдив ще Ви помогне за всяко нещо по организирането на погребение по католически ритуали. Ще обсъдим с Вас всички организационни въпроси, ще съгласуваме мястото и времето за провеждането на последната литургия, ще отговорим на всички Ваши въпроси. Ако имате нужда от траурна агенция в Пловдив региона и страната, ние сме насреща денонощно за Вас!

The post Ритуали при католическо погребение в България first appeared on Траурна Агенция "Акропол" гр. Пловдив.

Няма покаяние преди смъртта.

При протестантите липсва такова понятие като покаяние. Не се покайват в последния ден преди кончината си за всички грехове и да се явят пред Господ чисти като младенци. Трябва през целия си живот да са осенени от Светия Дух, за да се уповават след това на Божията милост.

Всички християни, изпитали първата смърт, са се отрекли от греховния живот и са се възродили в Христос. Втората смърт, когато душата се отделя от тялото, не трябва да се възприема като трагедия. Защото душата отива при Господ, за да дочака Второто Пришествие. Тогава истински вярващите ще възкръснат в ново тяло, неподвластно на болести и недъзи. И ще продължи Царството Господне хиляда години.

Протестантско погребение без грим на покойника

Нито в лутеранството, нито в петдесятничеството, нито в баптизма не се правят някакви специални процедури по тленните останки на починалия. След смъртта тялото се откарва в моргата на траурна агенция и там починалият се подготвя за погребението. Тъй като протестантите не определят точно време за погребението, починалият често се балсамира. Но не се гримира.

Дрехите на покойника протестант – както приживе

Облеклото на покойника няма никакъв сакрален смисъл в протестантските ритуали. Затова няма никакви изисквания, както е в юдаизма или исляма. Но трябва да отбележим, че дрехите след смъртта на покойника не трябва да са много по-различни от тези, които е носил приживе.

За жените:

• Ръкавите не трябва да са по-къси от 1/3 дължина;
• Полата или роклята трябва да е до под коляното;
• Не се допуска да се погребва в мъжки тип дрехи – панталони;
• По дрехите не трябва да има цветни рисунки, надписи, картинки, лица;
• Не се допуска полата да има цепка, блузата да е с деколте на гърба или гърдите;
• Не се допускат украшения и бижута – висулки, гривни, верижки;
• Главата задължително трябва да е покрита;
• Косите трябва да са прибрани, не се допуска да се подстригват, къдрят или боядисват;
• Ноктите не трябва да са с лак, лицето не трябва да е с грим.

За мъжете:

• Ризата трябва да е с дълъг ръкав;
• Не е редно да се слага папийонка или вратовръзка;
• Косата трябва да е подстригана, не се допуска да е дълга.
• Полагането на починалия в ковчега – без молитви, без тайнства

Не се четат молитви, не се правят някакви тайнства преди полагането на починалия в ковчега. Тялото се полага в ковчега от служителите в моргата или от служителите на траурна агенция, която са избрали близките на покойника (нашата погребална агенция обслужва Пловдив,  региона и страната), ръцете се поставят на кръст върху гърдите на починалия. Тъй като протестантите не гледат положително на иконите, изображенията, амулетите и свещите отсъстват при протестантските ритуали за погребение. Допуска се до тялото на починалия да се поставят цветя.

Ковчегът трябва да е скромен. Макар протестантите да не отричат богатството и да се стремят да подобрят благосъстоянието си приживе, проявата на лукс и разкош след смъртта се смята за излишество. Ковчегът може да е трапецовиден, както е прието при православните погребения, или шестоъгълен саркофаг. Няма изисквания за материала, от който ще бъде направен ковчегът. За кремация се допуска и картонена урна.

Задължително е само на капака на ковчега да има кръст на нивото на гърдите на починалия.

Денят на погребението в протестантството – 3-тият ден не е задължителен

Протестантските схващания не определят точен ден, в който трябва да се извърши погребението. Тъй като е прието на траурната церемония да присъстват повечето от членовете на общността, в църквата с пастора се уговаря удобен за това ден.

Ритуалите по погребването в протестантството

Няма строго определен ред за съпровождането на ковчега. Но влиянието на славянските езически традиции отеква тук. Например от дома покойникът се изнася с краката напред, а огледалата се покриват за известно време.

До мястото на гроба ковчегът се носи на ръце от братя от общността или се наемат специални носачи. Нашата траурна агенция може да се погрижи за носенето на ковчега до гроба на територията на гр. Пловдив, региона и страната.

Прощална проповед без опяване

Службата в протестантската църква за погребение продължава 30-90 минути. Във встъплението пасторът споменава деянията на покойника, говори утешителни думи на роднините и близките. След това се четат псалми и послания от Апостол Павел. След това започва самата проповед.

Сбогуването с покойника при протестантско погребение се различава много от традициите в другите християнски деноминации. За протестантството не са присъщи молитвите, които се произнасят по време на опяването. Смята се, че душата, напуснала тялото, вече е в Божията власт. А това означава, че молбите на хората не могат вече да променят решението, което е взето, за един или за друг човек.

В същото време на погребенията по Светото Писание я няма тази тържественост, която присъства при произнасянето на погребалната литургия при католиците. Заедно с пастора проповедта може да чете и някой от присъстващите, който е познавал добре покойника.

Протестантството допуска провеждането на печална церемония без присъствието на тялото на покойника.

Протестантско погребение

При гроба пасторът също отделя известно време за споменаване на деянията на починалия. След това думата може да вземе всеки от дошлите в този ден да почетат покойника. Около ковчега често се разказват случки от живота на починалия, които предизвикват радостно оживление. Целта на тези погребални речи е да ободрят роднините и да ги утешат в скръбта им.

Изповядващите протестантство застават около гроба, слагат ръце на раменете един на друг и се полюшват при възпяващите песнопения.

В края на церемонията ковчегът се спуска в открития гроб и се закопава традиционно.

Ден за помен на починалия

Протестантите не организират помен след погребението. Близките приятели на покойника могат да се съберат в дома на роднините му за четене на Евангелието, за разпяване на пласми и за да могат още веднъж да си спомнят за делата на отишлия си завинаги от този свят приживе.

Смята се, че изразходваните за засищане пари е най-добре да се дадат на сиропиталище или да се дадат за благотворителност.

Заупокойни съботи, както в Православието, няма при протестантите. Единствената дата, на която се ходи на гроба на родини, е денят за възпоменание на мъртвите. Той се отбелязва в последната неделя преди Адвент – периодът в очакване на Рождество Христово.

Отношението на протестантството към кремацията

Протестантите са приели кремацията от 1898 година. От тяхна гледна точка, скромният ритуал по изгаряне е достатъчен да успокои тленните останки. Прощалната проповед може да се прочете както над покойника, преди да се отправи ковчегът в крематориума, така и над получената след ритуала урна.

Траур

Черният цвят се асоциира със смъртта. Прието е да се обличат черни дрехи на самата церемония за погребението и починалият също да е облечен в черно. В последно време тенденцията се е променила до известна степен. Заради това, че кончината означава сливане с Господа, не трябва да се тъгува. Белите дрехи в деня на погребението символизират вярата в настъпването на скорошно Възкресение.

Надгробни паметници при протестантите

Надгробните паметници върху гробовете могат да са с различни форми – от кръст до монумент. Най-обичайното е гранитна плоча с данни за починалия и цитат от Библията.

Ние от Траурна агенция Акропол – Пловдив ще се погрижим за всяка подробност около погребението. Ако имате някакви въпроси, не се колебайте да ни потърсите – на разположение сме денонощно за всякакви въпроси, касаещи организацията и провеждането на погребение спрямо Вашите вярвания и възгледи. Насреща сме с разбиране и съпричастност в болката на близките и роднините на починалите.

The post Ритуали при протестантско погребение в България first appeared on Траурна Агенция "Акропол" гр. Пловдив.